Кой е Фридрих Ницше?

Клaсическият филолог, философ и писател, Фридрих Ницше, пише критически трудове на немски по въпроси като религия, морал, култура, философия и наука,  използвайки отличителен стил и проявявайки вкус към метафорите, иронията и афоризмите.

Клaсическият филолог, философ и писател, Фридрих Ницше, пише критически трудове на немски по въпроси като религия, морал, култура, философия и наука,  използвайки отличителен стил и проявявайки вкус към метафорите, иронията и афоризмите.

Ницше оказва съществено влияние над философията, а и отвъд нея, особено над екзистенциализма и постмодернизма. Неговият стил на писане и радикалните въпроси относно стойността и обективността на истината, които той засяга, са довели до редица дискусии и интерпретации най-вече сред континенталните философи.

Основните му идеи включват тълкуванието му за трагедията като тържество на живота, вечния кръговрат, преобръщането на платонизма, също и критики към християнството.

Фридрих Ницше е роден на 15 октомври 1844 година в Рьокен, в семейството на луатерански пастор. През 1849 година бащата умира от заболяване на мозъка, а на следващата година умира.  

Ницше учи в частно училище,  а през 1854 година постъпва в гимназията в Наумбург, но след като показва необичайни заложби в музиката и езиците и приет в известното средно училище Шулпфорта. Там той получава солидна подготовка в областта на литературата, най-вече древногръцката и римската класика, и за пръв път попада в среда, различна от семейния живот в малък протестантски град. През този период той започва да съчинява собствени стихове и музикални композиции.

След като завършва Шулпфорта през 1864 година, Ницше отива да учи теология и класическа филология и Бонския университет. Там става член на студентското братство „Франкония“. След първия семестър, предизвиквайки недоволството на майка си, Ницше прекратява обучението си по теология и се отказва от религията.Възможно е това да става в резултат на прочетената по това време книга „Животът на Исус“ от Давид Щраус, която оказва силно въздействие върху младия Ницше, макар че още в есето си „Съдба и история“, писано през 1862 година, той  вече твърди, че историческите изследвания са дискредитирали основните учения на християнството.

През следващите години Ницше се съсредоточава върху филологията и публикува първите си филологически изследвания. През 1865 година Фридрих Ницше се запознава в дълбочина с работите на Артур Шопенхауер, което   оказва  силно  влияние върху развитието на философските му възгледи. Обкръжението му  също го подтиква към излизане извън рамките на филологията и по-задълбочени занимания с философия. Въпреки това Ницше никога не успява да защити дисертация по философия.

През 1867 година Ницше се записва за едногодишна доброволна служба в пруско артилерийско подразделение, разположено в Наумбург, но тежък инцидент при езда през март 1868 година го прави негоден за военна служба. След напускането на армията, той се връща към университетското си образование и го завършва през същата година.

Веднага след завършване на висшето си образование, Ницше  става професор по класическа филология в Базелския университет,  където се сближава с някои видни европейски интелектуалци.

Все по-влошаващото се здравословно състояние, вследствие на дългогодишно тежко заболяване, принуждава  Ницше през 1879 година  да напусне преподавателската работа. В продължение на десет години  той живее в различни курорти в Италия, Франция и  най-вече в Швейцария.  В една от последните си работи Ницше изтъква, че дължи до голяма степен своята философия  на боледуването си, защото "Голямата болка води до прозрение и освобождаване на духа".

След 1889 година болестта  на Ницше се задълбочава и той прекарва последните 11 години от живота си във Ваймар, където за него се грижат майка му и сестра му. Ницше умира на  25 август 1900 година във Ваймар.

Той  оставя богато теоретично наследство, част от което е публикувано посмъртно под ръководството на сестра му, която, особено в началото на 30-те години, го редактира и дори фалшифицира в националсоциалистически дух. Тези издания до такава степен изопачават духа и идеите на Ницше, че дори такъв близък, в някои от идеите си до националсоциализма,  мислител като Освалд Шпенглер,  е принуден с възмущение да прекъсне сътрудничеството си с "архива на Ницше".

Автор: Тони